Григор Лилов разкри голяма глупост, която днес обяви телевизията на БСП
Българският икономист, публицист и публицист Григор Лилов разкри за огромна нелепост, която през днешния ден е оповестила малкия екран на Българска социалистическа партия.
реклама
Ето какво написа той в профила си във Facebook:
БЪЛГАРСКИТЕ „ ЛЕВИ ” ПОЛИТИЦИ И АПОЛОГЕТИ - СРЕЩУ ЕДИН ИСТИНСКИ И ДОКАЗАЛ съдебна експертиза ЛЯВ
**** Новина 1 на стартиралата телевизия на Българска социалистическа партия - опит за преврат
**** Редица организации на Българска социалистическа партия одобриха заявления в поддръжка на венецуелският деспот Мадуро, осъждайки митингите против него.
**** Родните медии също премълчават дълбоките аргументи за негодуванието там
Не единствено някои мнения в профила ми във Facebook под предходния ми пост за събитията във Венецуела провокираха този нов пост.
Предизвикаха го и позиции на организации на Българска социалистическа партия, които опазиха в специфични декларация тамошният деспот Мадуро – да вземем за пример Българска социалистическа партия в регион „ Красна поляна ” в столицата.
Предизвика го и Новина № 1 в стартиралата през днешния ден предавания телевизия на Българска социалистическа партия – митингите във Венецуела са опит за прелом.
На тези наричащи се „ леви ” опълчвам живота и мненията на един същински ляв – българин, човек съвсем със статус на икона в Латинска Америка и изключително във Венецуела.
Той умря на 87 години неотдавна – на 31 октомври 2018. Казва се Теодоро Петкоф.
*** КОМУНИСТЪТ СРЕЩУ ДИКТАТУРАТА***
Младият тогава болшевик Теодоро Петков е един от създателите на Комунистическия юношески съюз на Венецуела, основан в края на 1947 година.
Баща е на седем деца, дете на комунисти - участници в Септемврийското въстание и работили директно с Георги Димитров, бил е някогашен политзатворник, някогашен незаконен и партизански пълководец в Латинска Америка, прочут като Команданте Роберто, с убити братя в партизанската опозиция против тамошни диктаторски режими и хунти, другар на великия публицист Габриел Гарсия Маркес.
Легендарното му бягство от пандиза е основа на популярен руски филм „ Тази сладка дума – независимост! “ на литовския режисьор Етаутас Жалакявичус.
Привърженик е на социализма с човешко лице (осъжда нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в Чехословакия през 1968), дълготраен учител е по стопанска система в Централния венецуелски университет, и така нататък, и т.
През 1971 година основава Движение към социализъм във Венецуела, става сенатор, бил е претендент за президент. Бил е и министър на координирането и планирането в съдружно с комунистите и левите държавно управление, когато през 1993 година вади Венецуела от следващата икономическа и финансова злополука.
Ето една изненада за правоверните, заслепени от идеологически предубеждения родни „ леви ” - включително и посредством приватизация и контракт с МВФ. Като министър редуцира държавната администрация и разноски, като обаче в същото време приема и вкарва необятни стратегии за битка против обществената беднотия, в отбрана на най-уязвимите пластове от популацията и по-справедливо систематизиране на богатствата в обществото.
*** КОМУНИСТЪТ - СРЕЩУ Съединени американски щати И СРЕЩУ КОМУНЯГИТЕ ЧАВЕС И МАДУРО ***
Той е и мой сътрудник - публицист, основал медия с извънредно ярка устременост против ръководствата в Белия дом и определила да вземем за пример президента Буш-младши като агресор поради иракската му случка.
Един факт, за който родните „ леви ” ще потрият предостатъчно ръце. Тази медия доста остро осъди опита за прелом против президента Уго Чавес от 2002 година, а самият Теодоро Петкоф употребява политическите си благоприятни условия, с цел да се откажат военните от интервенцията си. Той я дефинира като опасност за демокрацията.
И още обстоятелства, свързани с горния – само че този път като неприятна изненада за родните „ леви ”!
Когато през 1998 година Движението към комунизъм поддържа кандидатурата на Чавес за президент, Петкоф напуща в символ на противоречие. Като изтъкнат критик на президента Уго Чавес и даже негов съперник в президентската конкуренция през 2006 година той дефинира режима на Чавес като „ бонапартистки и с концепция да направи въоръжените сили институционалната база на неговата власт ”. За Теодоро Петков това е заплаха, която ще се изроди в ляв фашизъм.
Теодоро Петкоф е гневен съперник на Мадуро, който дефинира като изцяло приключен деспот в сравение с Чавес. Репресиран е от Мадуро и поради това не може да отиде в Испания, с цел да получи премията „ Ортега-и-Гасет ”, която се връчва за " забележителна отбрана на свободата, независимостта, честността и професионалната суровост като съществени качества на публицистиката ".
Този същински ляв болшевик, полагал на олтара на справедливостта, демокрацията и хуманността освен активността си, само че даже и животът си, е най-силното опровергаване против „ олтарите ” на родните леви.
От разликите в позициите им се вижда, че родните, по този начин нар. „ леви ” и обърканите глави, дето ги следват, защищавайки Мадуро против превратаджийския „ американски империализъм ”, изобщо не са „ леви ”.
В края на мин. година Русия се ангажира с 6 милиарда вложения във Венецуела против ангажимент за всестранно военно съдействие.
Затова в позицията си нашите „ леви ” и редица медии у нас са „ леваци ”: л-е(в)ничари на Кремъл, когато осъждат митингите във Венецуела като прелом..
*
Всяка велика страна си има ползи по света. Опасното за обществото е, когато под стандартите и етикетите за „ ляво ” или „ центристко ”,или „ дясно ” те се прокарват като оценки и идеологии. Жалкото е, че значително българи си мислят, че гледат през тях.
И не знаят, че не гледат, а са си поставили превръзка пред очите.
***
*** ПЕТКОФ И БЪЛГАРИЯ ***
През 2009 година Полша предложения Теодоро Петкоф за тържествата във връзка 70 година от експлоадирането на Втората международна война. У нас в никакъв случай не канен публично макар идването на демокрацията.
След като се афишира против интервенцията на Варшавския контракт в Чехословакия, му е неразрешено да посещава България, а някои от видните му партизански и интербригадеристки родственици у нас са подгонени от властта. За една от дъщерите му, родена у нас, по този мотив споделя „ израсна в България със срама, че е мое дете. ” (Теодора емигрира след измененията у нас)
Едно негово признание „ Макар че съм един от създателите на третата по величина политическа мощ във Венецуела, таман през последните 20 години аз се трансфорах в „ господин Никой ”, в незнайния човек, в забравеното име за руския свят – включително и за България. "
Теодоро Петкоф е посещавал няколко пъти родината, за която споделя: " Макар че съм роден във Венецуела, постоянно съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще съумеете. Но първо би трябвало да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички! ".
реклама
Ето какво написа той в профила си във Facebook:
БЪЛГАРСКИТЕ „ ЛЕВИ ” ПОЛИТИЦИ И АПОЛОГЕТИ - СРЕЩУ ЕДИН ИСТИНСКИ И ДОКАЗАЛ съдебна експертиза ЛЯВ
**** Новина 1 на стартиралата телевизия на Българска социалистическа партия - опит за преврат
**** Редица организации на Българска социалистическа партия одобриха заявления в поддръжка на венецуелският деспот Мадуро, осъждайки митингите против него.
**** Родните медии също премълчават дълбоките аргументи за негодуванието там
Не единствено някои мнения в профила ми във Facebook под предходния ми пост за събитията във Венецуела провокираха този нов пост.
Предизвикаха го и позиции на организации на Българска социалистическа партия, които опазиха в специфични декларация тамошният деспот Мадуро – да вземем за пример Българска социалистическа партия в регион „ Красна поляна ” в столицата.
Предизвика го и Новина № 1 в стартиралата през днешния ден предавания телевизия на Българска социалистическа партия – митингите във Венецуела са опит за прелом.
На тези наричащи се „ леви ” опълчвам живота и мненията на един същински ляв – българин, човек съвсем със статус на икона в Латинска Америка и изключително във Венецуела.
Той умря на 87 години неотдавна – на 31 октомври 2018. Казва се Теодоро Петкоф.
*** КОМУНИСТЪТ СРЕЩУ ДИКТАТУРАТА***
Младият тогава болшевик Теодоро Петков е един от създателите на Комунистическия юношески съюз на Венецуела, основан в края на 1947 година.
Баща е на седем деца, дете на комунисти - участници в Септемврийското въстание и работили директно с Георги Димитров, бил е някогашен политзатворник, някогашен незаконен и партизански пълководец в Латинска Америка, прочут като Команданте Роберто, с убити братя в партизанската опозиция против тамошни диктаторски режими и хунти, другар на великия публицист Габриел Гарсия Маркес.
Легендарното му бягство от пандиза е основа на популярен руски филм „ Тази сладка дума – независимост! “ на литовския режисьор Етаутас Жалакявичус.
Привърженик е на социализма с човешко лице (осъжда нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в Чехословакия през 1968), дълготраен учител е по стопанска система в Централния венецуелски университет, и така нататък, и т.
През 1971 година основава Движение към социализъм във Венецуела, става сенатор, бил е претендент за президент. Бил е и министър на координирането и планирането в съдружно с комунистите и левите държавно управление, когато през 1993 година вади Венецуела от следващата икономическа и финансова злополука.
Ето една изненада за правоверните, заслепени от идеологически предубеждения родни „ леви ” - включително и посредством приватизация и контракт с МВФ. Като министър редуцира държавната администрация и разноски, като обаче в същото време приема и вкарва необятни стратегии за битка против обществената беднотия, в отбрана на най-уязвимите пластове от популацията и по-справедливо систематизиране на богатствата в обществото.
*** КОМУНИСТЪТ - СРЕЩУ Съединени американски щати И СРЕЩУ КОМУНЯГИТЕ ЧАВЕС И МАДУРО ***
Той е и мой сътрудник - публицист, основал медия с извънредно ярка устременост против ръководствата в Белия дом и определила да вземем за пример президента Буш-младши като агресор поради иракската му случка.
Един факт, за който родните „ леви ” ще потрият предостатъчно ръце. Тази медия доста остро осъди опита за прелом против президента Уго Чавес от 2002 година, а самият Теодоро Петкоф употребява политическите си благоприятни условия, с цел да се откажат военните от интервенцията си. Той я дефинира като опасност за демокрацията.
И още обстоятелства, свързани с горния – само че този път като неприятна изненада за родните „ леви ”!
Когато през 1998 година Движението към комунизъм поддържа кандидатурата на Чавес за президент, Петкоф напуща в символ на противоречие. Като изтъкнат критик на президента Уго Чавес и даже негов съперник в президентската конкуренция през 2006 година той дефинира режима на Чавес като „ бонапартистки и с концепция да направи въоръжените сили институционалната база на неговата власт ”. За Теодоро Петков това е заплаха, която ще се изроди в ляв фашизъм.
Теодоро Петкоф е гневен съперник на Мадуро, който дефинира като изцяло приключен деспот в сравение с Чавес. Репресиран е от Мадуро и поради това не може да отиде в Испания, с цел да получи премията „ Ортега-и-Гасет ”, която се връчва за " забележителна отбрана на свободата, независимостта, честността и професионалната суровост като съществени качества на публицистиката ".
Този същински ляв болшевик, полагал на олтара на справедливостта, демокрацията и хуманността освен активността си, само че даже и животът си, е най-силното опровергаване против „ олтарите ” на родните леви.
От разликите в позициите им се вижда, че родните, по този начин нар. „ леви ” и обърканите глави, дето ги следват, защищавайки Мадуро против превратаджийския „ американски империализъм ”, изобщо не са „ леви ”.
В края на мин. година Русия се ангажира с 6 милиарда вложения във Венецуела против ангажимент за всестранно военно съдействие.
Затова в позицията си нашите „ леви ” и редица медии у нас са „ леваци ”: л-е(в)ничари на Кремъл, когато осъждат митингите във Венецуела като прелом..
*
Всяка велика страна си има ползи по света. Опасното за обществото е, когато под стандартите и етикетите за „ ляво ” или „ центристко ”,или „ дясно ” те се прокарват като оценки и идеологии. Жалкото е, че значително българи си мислят, че гледат през тях.
И не знаят, че не гледат, а са си поставили превръзка пред очите.
***
*** ПЕТКОФ И БЪЛГАРИЯ ***
През 2009 година Полша предложения Теодоро Петкоф за тържествата във връзка 70 година от експлоадирането на Втората международна война. У нас в никакъв случай не канен публично макар идването на демокрацията.
След като се афишира против интервенцията на Варшавския контракт в Чехословакия, му е неразрешено да посещава България, а някои от видните му партизански и интербригадеристки родственици у нас са подгонени от властта. За една от дъщерите му, родена у нас, по този мотив споделя „ израсна в България със срама, че е мое дете. ” (Теодора емигрира след измененията у нас)
Едно негово признание „ Макар че съм един от създателите на третата по величина политическа мощ във Венецуела, таман през последните 20 години аз се трансфорах в „ господин Никой ”, в незнайния човек, в забравеното име за руския свят – включително и за България. "
Теодоро Петкоф е посещавал няколко пъти родината, за която споделя: " Макар че съм роден във Венецуела, постоянно съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще съумеете. Но първо би трябвало да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички! ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ